Началнику на хора. Псалом Давидов, когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия.
Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост,
и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
Много пъти ме умий от моето беззаконие
и очисти ме от моя грях,
защото беззаконията си съзнавам,
и моят грях е винаги пред мене.
Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших
и лошо пред Твоите очи извърших;
тъй че Ти си прав в Твоята присъда
и чист в Твоя съд.
Ето, в беззаконие съм заченат,
и в грях ме роди майка ми.
Ето, Ти обикна истината в сърцето,
и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
Поръси ме с исоп, и ще бъда чист;
умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
Дай ми да чуя радост и веселие,
и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
Отвърни лицето Си от греховете ми
и изглади всичките ми беззакония.
Сърце чисто създай в мене, Боже,
и правия дух обнови вътре в мене.
Не ме отхвърляй от лицето Си
и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
Върни ми радостта на Твоето спасение
и с властния Дух ме утвърди.
Беззаконните ще науча на Твоите пътища,
и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение,
и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
Господи, отвори устните ми,
и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал;
но към всесъжения не благоволиш.
Жертва Богу е дух съкрушен;
сърце съкрушено и смирено
Ти, Боже, не ще презреш.
Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение;
въздигни стените иерусалимски;
тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата,
възношение и всесъжение;
тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
В коне́ц, псало́м Дави́ду, внегда́ вни́ти к нему́ Нафа́ну проро́ку, егда́ вни́де к Вирсави́и жене́ Ури́еве.
Поми́луй мя́, Бо́же, по вели́цей ми́лости Твое́й,
и по мно́жеству щедро́т Твои́х очи́сти беззако́ние мое́.
Наипа́че омы́й мя́ от беззако́ния моего́
и от греха́ моего́ очи́сти мя́:
я́ко беззако́ние мое́ а́з зна́ю,
и гре́х мо́й предо мно́ю е́сть вы́ну.
Тебе́ еди́ному согреши́х
и лука́вое пред Тобо́ю сотвори́х:
я́ко да оправди́шися во словесе́х Твои́х
и победи́ши, внегда́ суди́ти Ти́.
Се́ бо, в беззако́ниих зача́т е́смь,
и во гресе́х роди́ мя ма́ти моя́.
Се́ бо, и́стину возлюби́л еси́,
безве́стная и та́йная прему́дрости Твоея́ яви́л ми́ еси́.
Окропи́ши мя́ иссо́пом, и очи́щуся:
омы́еши мя́, и па́че сне́га убелю́ся.
Слу́ху моему́ да́си ра́дость и весе́лие:
возра́дуются ко́сти смире́нныя.
Отврати́ лице́ Твое́ от гре́х мои́х
и вся́ беззако́ния моя́ очи́сти.
Се́рдце чи́сто сози́жди во мне́, Бо́же,
и ду́х пра́в обнови́ во утро́бе мое́й.
Не отве́ржи мене́ от лица́ Твоего́
и Ду́ха Твоего́ Свята́го не отыми́ от мене́.
Возда́ждь ми́ ра́дость спасе́ния Твоего́
и Ду́хом Влады́чним утверди́ мя.
Научу́ беззако́нныя путе́м Твои́м,
и нечести́вии к Тебе́ обратя́тся.
Изба́ви мя́ от крове́й, Бо́же, Бо́же спасе́ния моего́:
возра́дуется язы́к мо́й пра́вде Твое́й.
Го́споди, устне́ мои́ отве́рзеши,
и уста́ моя́ возвестя́т хвалу́ Твою́.
Я́ко а́ще бы восхоте́л еси́ же́ртвы, да́л бы́х у́бо:
всесожже́ния не благоволи́ши.
Же́ртва Бо́гу ду́х сокруше́н:
се́рдце сокруше́нно и смире́нно
Бо́г не уничижи́т.
Ублажи́, Го́споди, благоволе́нием Твои́м Сио́на,
и да сози́ждутся сте́ны Иерусали́мския:
тогда́ благоволи́ши же́ртву пра́вды,
возноше́ние и всесожега́емая:
тогда́ возложа́т на олта́рь Тво́й тельцы́.