Ключови понятия на православното християнство, дадени с техните арамейски съответствия - езикът, на който е говорил Господ Иисус Христос - както и преводът им на български.

Какъв арамейски?

Господ Иисус Христос е говорил галилейски арамейски - западен диалект, разпространен в Палестина през I век. Този разговорен диалект не е запазен в писмени паметници от Самия Спасител. Имаме само няколко директни негови реплики, транслитерирани в гръцкия евангелски текст: Талита куми, Ефата, Авва, Елои́… лама́ савахтани́, Маранатха и други.

За повечето понятия използваме сирийския арамейски от Пешита - сирийския превод на Новия Завет (II–V в.). Сирийският е източен диалект, но е най-старият запазен християнски арамейски и до днес е литургичен език на сирийските и маронитските Църкви. Където имаме директен запис в Евангелието, отбелязваме изрично.

Арамейският по времето на Спасителя се е пишел с т.нар. квадратен (евроеврейски / арамейски) шрифт - същият, който се използва и за иврит. Сирийската традиция използва свой шрифт (estrangela / serto / madnhaya). По-долу даваме квадратното изписване и транслитерация на латиница и кирилица.

---

Имена на Бога и на Господ Иисус Христос

Бог

• Арамейски: אֱלָהָא (Elaha / Alaha) - определителна форма на אֱלָה (Elah, "Бог")
• Произношение: Ела̀ха / Ала̀ха
• Бележка: Тази дума Господ е изричал. Арабското Аллах и арамейското Алаха са от един и същ семитски корен. В християнския арамейски Алаха означава Триединният Бог.

Господ

• Арамейски: מָרְיָא (Marya); също מָרַן (Maran - "Господ наш")
• Произношение: Маря̀ / Ма̀ран
• Бележка: В Пешита Marya се използва както за превод на тетраграмата יהוה (Името Господне в Стария Завет), така и за Господ Иисус Христос - едно от най-силните християнски утвърждения, че Той е Бог.

Иисус

• Арамейски / еврейски: יֵשׁוּעַ (Yeshua) - съкращение от יְהוֹשֻׁעַ (Yehoshua, "Господ спасява")
• Произношение: Йешу̀а
• Сирийски: ܝܫܘܥ (Ишо́)
• Бележка: Самото име на Спасителя носи в себе си благовестието - "Господ спасява".

Христос, Месия

• Арамейски: מְשִׁיחָא (Meshikha) - "Помазаник"
• Произношение: Мешѝха
• Гръцки еквивалент: Χριστός - Христо̀с, също "Помазаник"

Син Човешки

• Арамейски: בַּר אֱנָשָׁא (Bar enasha / Bar nasha) - "син на човека, човешки син"
• Произношение: Бар енаша̀
• Бележка: Любимото самоназвание на Спасителя в Евангелията, препращащо към пророческото видение в Дан. 7:13.

Отец (като обръщение към Бога)

• Арамейски: אַבָּא (Abba)
• Произношение: А̀ва / А̀бба
• Запазено в евангелския текст: Марк 14:36 - "Авва, Отче!" - молитвата на Спасителя в Гетсимания. Същата форма у ап. Павел: Рим. 8:15; Гал. 4:6.
• Бележка: Не "татенце" в умалителен смисъл (популярно недоразумение), а топла, синовна, доверителна форма на обръщение към бащата - възрастен говори така.

Светия Дух

• Арамейски: רוּחָא דְקוּדְשָׁא (Rukha d-Qudsha)
• Произношение: Ру̀ха д-Ку̀дша
• Бележка: Думата רוּחָא (ruha) има женски граматичен род в семитските езици - затова в раннохристиянските сирийски текстове Светият Дух понякога е описван с женски глаголни форми. Това е граматичен, не богословски женски род.

Царство Божие, Царство Небесно

• Арамейски: מַלְכּוּתָא דַּאֲלָהָא (Malkutha d-Alaha) - "Царството на Бога"
• Произношение: Малку̀та д-Ала̀ха

---

Добродетели и духовни понятия

Вяра

• Арамейски: הַיְמָנוּתָא (Haymanutha)
• Произношение: Хайману̀та
• Корен: א-מ-נ - същият, от който произлиза и амин ("вярно, истинно, тъй да бъде")
• Бележка: Вярата в семитски смисъл не е просто съгласие с твърдение, а вярност, доверие, опора. По същия начин в гръцкия - πίστις (pistis) - носи и значение "вярност".

Надежда

• Арамейски: סַבְרָא (Sabra)
• Произношение: Са̀бра
• Корен: ס-ב-ר - "мисля, очаквам, разчитам"

Любов

В арамейския (както в гръцкия agape / philia / eros) има няколко думи за любов:

• חוּבָּא (Khubba) - Ху̀ба - обща любов, привързаност, в т.ч. братолюбие
• רַחְמָא (Rakhma) - Ра̀хма - състрадателна, милваща любов; от корен ר-ח-מ - същият като за утроба (майчина, носеща, обгръщаща любов)
• Бележка: В заповедта "Възлюби Господа Бога твоего…" (Втор. 6:5; Марк 12:30) сирийската Пешита използва глаголна форма от корена ר-ח-מ.

Молитва

• Арамейски: צְלוֹתָא (Tslotha / Slotha)
• Произношение: Сло̀та / Цло̀та
• Корен: צ-ל-א - "прекланям се, навеждам се"; физическата стойка на молитва (поклонът) е заложена в самата дума
• Глагол "моля се": צַלִּי (tsalli) - "Той се моли"

Смирение

• Арамейски: מַכִּיכוּתָא (Makikhutha)
• Произношение: Макѝхута
• Корен: מ-כ-כ - "снишавам се, ставам нисък, кротък"
• Бележка: В Пешита на Мат. 11:29 - "Аз съм кротък и смирен по сърце" - се използват makikha и mukakha.

Кротост

• Арамейски: מַכִּיכָא (Makikha)
• Произношение: Макѝха
• Бележка: Същият корен като смирение; различава се главно по употреба.

Покаяние

• Арамейски: תְּיָבוּתָא (Tyabutha)
• Произношение: Тиябу̀та
• Корен: ת-ו-ב - "връщам се, обръщам се обратно"
• Бележка: В семитска перспектива покаянието не е чувство на вина, а обръщане, връщане при Бога. Срвн. еврейското תְּשׁוּבָה (teshuva) от същия корен. Гръцкото μετάνοια ("промяна на ума") е смислов превод на същата идея.

Изповед

• Арамейски: מַוְדְּיָנוּתָא (Mawdyanutha)
• Произношение: Мавдияну̀та
• Корен: י-ד-י - "признавам, изповядвам, благодаря"; един и същ корен носи и двете значения едновременно

Опрощаване, прошка

• Арамейски: שׁוּבְקָנָא (Shubqana)
• Произношение: Шубка̀на
• Корен: ש-ב-ק - "оставям, пускам, освобождавам"
• Запазено в евангелския текст: В арамейския "Отче наш" - шво̀к лан хаубѐн (שְׁבוֹק לַן חַוְבַּין) - "опрости ни дълговете". Същият корен е и в думата на Спасителя от Кръста: "Отче, опрости им" (Лук. 23:34).

Помилуй, милост

• Арамейски, глагол: רַחֵם (Rakhem) - "помилвай, смили се"
• Произношение: Ра̀хем
• Съществително (милост, състрадание): רַחְמֵא (Rakhme) - Ра̀хме
• "Господи, помилуй": מָרַן רַחֵם עֲלַין (Maran rakhem alayn) - Ма̀ран ра̀хем ала̀йн
• Бележка: Същият корен (ר-ח-מ) като рахма (състрадателна любов) и като рехем (утроба). "Помилуй" в семитска перспектива е обгърни ме, както майка обгръща дете в утробата си.

Спасение

• Арамейски: פּוּרְקָנָא (Purqana)
• Произношение: Пурка̀на
• Корен: פ-ר-ק - "освобождавам, изкупвам, изваждам от опасност"
• Свързани думи: פָּרוֹקָא (Paroqa, "Спасител, Изкупител") - едно от имената на Господ в сирийската традиция
• Алтернатива: חַיֵּא (Khaye, "живот") - често стои там, където гръцкият текст има σωτηρία (спасение); особено в израза khaye d-l-alam - "живот вечен"

Благодат

• Арамейски: טַיְבּוּתָא (Taybutha)
• Произношение: Тайбу̀та
• Корен: ט-ו-ב - "добро, благо"

Истина

• Арамейски: שְׁרָרָא (Shrara)
• Произношение: Шра̀ра
• Корен: ש-ר-ר - "крепък, устойчив, утвърден" - истината като това, което стои

Мир (като покой, шалом)

• Арамейски: שְׁלָמָא (Shlama)
• Произношение: Шла̀ма
• Еврейски еквивалент: שָׁלוֹם (Shalom) - същият корен
• Бележка: Поздравът на Възкръсналия Господ "Мир вам!" (Йоан 20:19) на арамейски е Шла̀ма лхо̀н (שְׁלָמָא לְכוֹן).

Грях

• Арамейски: חְטָהָא (Khtaha); грешник - חַטָּיָא (Khattaya)
• Произношение: Хта̀ха
• Корен: ח-ט-א - буквално "пропускам целта, отклонявам се"

Дълг (в смисъл на дълг към Бога, грях)

• Арамейски: חַוְבָּא (Khauba); множествено число - חַוְבֵּא (Khaube)
• Произношение: Хау̀ба
• Бележка: В арамейския "Отче наш" Господ нарича греховете хаубѐн - "нашите дългове". Затова славянското "остави нам долгы наша" е по-буквалният превод от гръцкото τὰ ὀφειλήματα.

Душа

• Арамейски: נַפְשָׁא (Nafsha)
• Произношение: На̀фша
• Бележка: В семитската антропология нафша е цялата жива личност, не само "духовната" ѝ част.

Дух

• Арамейски: רוּחָא (Rukha)
• Произношение: Ру̀ха
• Бележка: Същата дума означава и "вятър, дъх" - както и еврейското רוּחַ (ruakh).

Тяло, плът

• Арамейски: פַּגְרָא (Pagra) - тяло; בִּסְרָא (Besra) - плът
• Произношение: Па̀гра / Бѐсра

Сърце

• Арамейски: לִבָּא (Libba)
• Произношение: Лѝба
• Бележка: В семитската антропология сърцето е средоточието на разум, воля и съвест - не на емоция в съвременния смисъл. "Чисти по сърце" (Мат. 5:8) - дакя̀ е б-лебхо̀н.

Небеса

• Арамейски: שְׁמַיָּא (Shmayya)
• Произношение: Шмая̀
• Запазено в евангелския текст: Първият стих на "Отче наш" - Авун̀ дбашмая̀ (אֲבוּן דְבַשְׁמַיָּא) - "Отче наш, който си на небесата".

Хляб (също - насъщен, ежедневен)

• Арамейски: לַחְמָא (Lakhma)
• Произношение: Ла̀хма
• Бележка: "Хлябът наш насъщен" - ла̀хман дсунка̀нан (לַחְמַן דְּסוּנְקָנַן) - буквално "хлябът на нашата нужда". Срвн. Витлеем - בֵּית לֶחֶם - "Дом на хляба".

Изкушение

• Арамейски: נֶסְיוֹנָא (Nesyona)
• Произношение: Нес̀йона
• Бележка: "Не въведи нас в изкушение" - ла̀ та‘лѐн ленесйо̀на.

"Но" в "Отче наш"

• Арамейски: אֶלָּא (Ella)
• Произношение: Ела̀
• Етимология: съкратена форма на ен ла̀ (אִן לָא) - "ако не". Затова думата носи едновременно две значения: противопоставяне ("но, а по-скоро") и изключение ("освен ако, ако не"). Буквалният път е: "ако не" → "освен ако" → "но (а по-скоро)".
• Запазено в "Отче наш": ...ла̀ та‘лѐн ленесйо̀на, ела̀ патца̀н мен бѝша - "Не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукавия". Гръцкият превежда с ἀλλά (alla) - със същия противопоставителен оттенък (двете думи звучат сходно, но не са етимологично свързани).
• Бележка: Двойната семантика създава тънък богословски нюанс в молитвата: "не въведи нас в изкушение, а ако — избави ни от лукавия". Спасителят не учи, че Бог изпраща изкушение (срвн. Иак. 1:13), но същевременно ни дава да молим за избавление точно там, където то ще ни срещне.

Лукав, зъл

• Арамейски: בִּישָׁא (Bisha)
• Произношение: Бѝша
• Бележка: "Избави нас от лукавия" - патца̀н мен бѝша.

---

Литургични думи

Амин

• Арамейски и еврейски: אָמֵן (Amen)
• Корен: א-מ-נ - същият като вяра (haymanutha)
• Смисъл: "Вярно е; тъй да бъде; стои здраво"
• Бележка: Една от много малкото думи, които са преминали непреведени през иврит, арамейски, гръцки, латински, славянски и всички съвременни езици. Господ Иисус я използва особено често - "Амин, амин глаголю вам…" - "истина, истина ви казвам".

Алилуя

• Еврейски: הַלְלוּ־יָהּ (Hallelu-Yah) - "хвалете Господ" (буквално "хвалете Я" - съкратена форма на тетраграмата)
• Бележка: Стриктно еврейска форма от Псалмите, но е преминала в арамейския литургичен език без превод.

Осанна

• Арамейски и еврейски: הוֹשַׁע נָא (Hosha na)
• Произношение: Хоша̀ на
• Смисъл: "Спаси, моля!" - възклицание от Пс. 117/118:25
• Запазено в евангелския текст: Възклицанието на тълпата при влизането на Спасителя в Йерусалим (Мат. 21:9).

Маранатха

• Арамейски: מָרַן אֲתָא (Maran atha) - "Господ наш дойде"; или מָרַנָא תָּא (Marana tha) - "Господи наш, ела!"
• Произношение: Маран ата̀ / Марана та̀
• Запазено в Новия Завет: 1 Кор. 16:22 - един от най-старите литургични възгласи на Църквата.

---

Думи на Господа, директно запазени в евангелския текст

Следните арамейски реплики са транслитерирани в гръцките евангелия - затова имаме сравнително висока степен на сигурност, че Господ ги е изрекъл буквално така.

Талита куми

• Арамейски: טַלְיְתָא קוּמִי (Talitha qumi)
• Превод: "Девойке, тебе казвам, стани"
• Място: Марк 5:41 - възкресението на дъщерята на Иаир.

Ефата

• Арамейски: אֶתְפַּתַּח (Ethphatakh)
• Превод: "Отвори се"
• Място: Марк 7:34 - изцелението на глухонемия.

Авва

• Арамейски: אַבָּא (Abba)
• Превод: "Отче"
• Място: Марк 14:36 - молитвата в Гетсимания.

Елои́, Елои́, лама́ савахтани́

• Арамейски: אֱלָהִי אֱלָהִי לְמָנָא שְׁבַקְתַּנִי (Elahi, Elahi, lemana shvaqtani)
• Превод: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил" (Пс. 21/22:2)
• Място: Марк 15:34 - седмата дума на Кръста.

Равви, Раввуни

• Арамейски: רַבִּי (Rabbi); רַבּוּנִי (Rabbuni)
• Превод: "Учителю"; "Учителю мой" (по-нежна и тържествена форма)
• Място: Йоан 1:38; Йоан 20:16 - възгласът на св. Мария Магдалина пред Възкръсналия Господ.

Кифа

• Арамейски: כֵּיפָא (Kefa)
• Превод: "камък" - преведено в гръцкия като Πέτρος (Петър)
• Място: Йоан 1:42 - преименуването на ап. Симон в "Петър".

---

За точността

• Пешита - сирийският превод на Новия Завет - е основният източник за реконструкция на повечето термини.
• Targum Onkelos и Targum Jonathan - арамейски преводи на Стария Завет, паралелни като език на разговорния арамейски от Палестина I в.
• За директните цитати от Господа (последната секция) има висока степен на сигурност, защото гръцките евангелия ги предават транслитерирани.
• За реконструкциите от Пешита (повечето термини) трябва да помним: сирийският е източен диалект, докато галилейският арамейски на Спасителя е западен. Разликите са сравними с тези между български и руски - разпознаваеми, но не идентични. Произношение и спрежения може да са се различавали.