Кога и защо се чете. Това е молитва при раздор и вражда - когато е възникнал конфликт между близки, познати, колеги, членове на семейство, общност. Молим Бога не за нашата „победа" в спора, а за мир и помирение на двете страни. Молитвата важи както когато ние самите сме във вражда, така и когато сме миротворци - този, който се старае да помири други.

Защо помирението е духовен дълг. Господ Иисус Христос постави миротворците на едно от най-високите места в Блаженствата: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии" (Мат. 5:9). Сам Той „разруши преградата на враждата" между Бог и човека и между евреи и езичници (Еф. 2:14). Без помирение не може да има молитва: „ако носиш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че твоят брат има нещо против тебе, остави там дара си… иди първом се помири с брата си" (Мат. 5:23–24).

Какво моли молитвата. Просветление на сърцата на враждуващите; угасване на разпрята; вкореняване на страх Божий, за да не търсят отмъщение; познаване на „онова, що служи за мир и взаимно назидание". Освен това - сили на самия молещ да постоянства в усилието за примирение, дори когато то е трудно и не получава бърз отговор.

Кога се чете. При разногласие в семейството (между съпрузи, родители-деца, братя-сестри); при конфликти с приятели или колеги; при разцеп в общност (енория, работен колектив); при войни и обществени противоречия. Имената на враждуващите се произнасят в молитвата.

Защо е важна. Враждата е духовно отравяне - за двете страни. Тя обезсилва молитвата, отдалечава от Бога, разрушава мира в сърцето. Молитвата помага и онзи, който още не е готов да се помири - защото действа духовно, докато ние търпеливо чакаме плодове.

Бележка. Молитвата сама не отменя усилието за помирение. Когато е възможно - пристъпете и към лични действия: разговор, извинение, признаване на собствения дял в конфликта. Молитвата подготвя и среща и двете сърца за тази стъпка.