Православни молитви

За живите

За тази молитва

Кога и защо се чете. Това е разширен „поменик за живите" - молитва, обхващаща не само близките по плът, а целия Божи народ. Започва от Самата Църква („свята, съборна и апостолска"), преминава през страдащото Отечество и православните християни в България и в изгнание, моли за светия Синод и духовенството, за личния духовен отец, и завършва с молба за конкретни имена.

Защо толкова широк обхват. Православната Църква учи, че спасението не е лично - то е съборно, в заедност с цялото тяло Христово. Когато християнинът се моли само за себе си и за своите близки, той е забравил, че е член на нещо много по-голямо. Тази молитва ни поставя в правилен ред: най-напред Църквата (която е мост към небето), след това родината и народът, после духовниците, и накрая нашите конкретни близки.

Кога се чете. В сутрешното или вечерното правило, ако имате време за по-разширено молитвословие. Преди и след Литургия (ако сте на богослужение). На именни дни и големи църковни празници. При тревога за родината, мира, гонения. При нужда за конкретни хора (тогава имената им се прибавят в последното прошение).

Защо е важна. Тя поправя нашата „малкост" в молитвата. Естествено е да молим за себе си и за нашите близки, но молитвата е по-голяма от това. Като молим за Църквата, за Отечеството, за всички православни - ние се присъединяваме към молитвата на цялата Църква, която „непрестанно се моли" (1 Сол. 5:17). И обратно - молитвата на цялата Църква крепи и нас.

Бележка. Молитвата се чете с поклони (както е отбелязано в текста). Имената се произнасят с уважение и без бързане; за всяко име давайте отделно прошение, не „списък".

Спомни си, Господи Иисусе Христе, Боже наш,
Твоите от века милости и щедрости, поради които стана и човек,
като благоволи да претърпиш разпятие и смърт за спасението на право вярващите в Тебе
и, като възкръсна от мъртвите, възнесе се на небесата и седиш отдясно на Бога Отца
и милостно поглеждаш към смирените молби на онези, които Те призовават от все сърце;
наклони ухо и чуй смиреното моление на Твоя непотребен раб,
което Ти принасям за всички хора като приятно духовно благоухание.

И най-напред си спомни Твоята свята, съборна и апостолска Църква,
която придоби с Твоята драгоценна кръв,
и я утвърди, укрепи, разшири, увеличи и я запази во веки непобедима от адовите сили.
Прекрати разделенията в Църквата,
умири вълненията на народите,
скоро разори и изкорени надигането на ересите и сектите,
и ги унищожи чрез силата на Твоя Свети Дух. Поклон.

Спаси, Господи, и помилуй, нашето страдащо Отечество България
и всички, живеещи в него и в изгнание православни християни. Поклон.

Спаси, Господи, и помилуй
всички православни митрополити, архиепископи и епископи, свещеници и дякони,
и всички църковни люде,
които свято пазят предадената нам от апостолите и св. вселенски събори православна вяра,
и по техните свети молитви помилуй и спаси и мене, грешния. Поклон.

Спаси, Господи, и помилуй моя духовен отец ... (сана и името),
и по светите му молитви прости моите съгрешения. Поклон.

Спаси, Господи, и помилуй всички наши братя и сестри,
които Ти служат с трудовете си в тоя храм
(тружениците, земеделците и работниците, дошли от света, да послужат на тая света обител). Поклон.

Амин.

Спаси, Господи, и помилуй всички православни християни, живеещи на всяко място
и Божиите раби ... (имената).

Дай им Господи, душевен мир и телесно здраве,
прости им всяко прегрешение, волно и неволно
и по техните свети молитви и мен, окаяния, помилуй.

Слава на Отца и Сина и Светаго Духа,
сега и всякога и во веки веков. Амин.