Кога и защо се чете. Покаянието е първата дума в проповедта на Господ Иисус Христос („Покайте се, защото се приближи царството небесно" - Мат. 4:17), и то остава първата дума в духовния живот на всеки християнин - днес, утре, всеки ден. Тази молитва не моли за прошка на конкретни грехове, а за нещо още по-дълбоко: самият дар да виждаме греховете си. Защото за повечето хора първата трудност не е грехът, а сляпотата за него.

Произход. Молитвата е дело на свт. Игнатий Брянчанинов (1807–1867) - руски епископ, велик богослов на покаянието и автор на „Подвижнически опит". Той учи, че два дара са свързани неразривно: даровете да виждаш собствените си грехове и дарът на покаянието. Без първото второто е невъзможно - не можем да се отвърнем от това, което не виждаме.

Какво моли. Три неща: (1) да насочваме ума си към собствените грешки, не към грешките на другите - за да виждаме ближните като добри; (2) да виждаме „живеещите в нас разнообразни недъзи" - страстите, които потиска духовния живот; (3) да получим самия дар на покаянието. И накрая - да бъдем опазвани от самопрелъстяването, душевното състояние, в което човек си мисли, че е духовно напреднал, а всъщност е затънал в гордост.

Кога се чете. При подготовка за изповед, в постите (особено Великия), при усещане за духовно бавене, при надмошност или осъждане на ближните, при сухота в молитвата. Може да се чете редовно през Великия пост заедно с молитвата на св. Ефрем Сирин.

Защо е важна. Покаянието не е едноактно („изпових се и приключих"); то е духовно състояние - постоянна готовност да виждаме своите грехове и да молим прошка. Тази молитва ни дарява очите, без които покаянието е невъзможно.