Кога и защо се чете. Това е сборник от съвсем кратки начални молитвословия, с които започва почти всяко православно молитвено правило. „Господи, помилуй" („Κύριε, ἐλέησον" на гръцки) е най-старият и най-краткият християнски молитвен възглас - изречен от слепеца край Иерихон (Мк. 10:47), от хананейката (Мат. 15:22), от родителите на бесноватия отрок (Мат. 17:15). Църквата го е приела като сърцевина на цялата молитва.

Какво съдържа правилото. Кръстният знак с „В името на Отца и Сина и Светаго Духа"; кратки молби за помилване („Боже, бъди милостив към мене, грешния"); призоваване на Светия Дух („Царю Небесний"); Трисветото („Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни"); славословие; и троекратно „Господи, помилуй". Това е „наченалното правило" - общата рамка, в която след това се вмества основната молитва за деня.

Кога се чете. Преди всяко по-дълго молитвено правило (сутрин, вечер, преди трапеза, преди работа); самостоятелно - когато няма време за по-дълго правило, но човек иска да се обърне накратко към Бога; в моменти на тревога, страх или изкушение.

Богословието. „Господи, помилуй" не е молба за физическо благополучие, а за Божията милост в най-широк смисъл - за прошка, за благодат, за спасение. Гръцкото елеос е свързано с елайон (елей) - образ на Божията милост е лекуващото масло на милосърдния самарянин (Лк. 10:34).