Кога и защо се чете. „Достойно е наистина да Те облажаваме, Богородице…" е кратък химн в чест на Пресвета Богородица, известен с първите си думи „Достойно есть". Втората му половина („По-чтима от херувимите…") е дело на св. Косма Маюмски (VIII в.), а първата (от „Достойно есть" нататък) е чудотворно явена.

Произход. Според атонското предание, около 980 г. в килия близо до Карея (Атон) ангел в образа на странстващ монах посетил млад послушник, добавил първата част към досегашния химн и я научил на монаха. Иконата „Достойно есть", пред която станало това, и до днес се пази в Протата на Атон. От тогава пълният химн е приет в цялото Православие.

Кога се пее. На Литургията - задължителна част от Анафората след освещаването на Светите Дарове (на Литургията на св. Иоан Златоуст); в сутрешното и вечерното правило; в началото на всяко молитвословие към Богородица; самостоятелно - като кратко обръщане към Богомайката.

Богословието на химна. „Достойно е" не е поетична хвалба, а догматично изповедание - Дева Мария наистина е „Богородица" (Θεοτόκος, заключено на III Вселенски събор, 431 г.), защото е родила едното Лице на Сина Божий, който е истински Бог и истински човек. „По-чтима от херувимите" - защото никой ангел не е удостоен да носи Бога в утробата си.