Кога и защо се чете. „Отче наш" е единствената молитва, дадена от Самия Господ Иисус Христос - на учениците Му, когато Го попитали как да се молят. Записана е в Матей 6:9–13 и Лука 11:2–4. От най-ранните векове Църквата я нарича „Господнята молитва" (oratio dominica) и я поставя в сърцевината на всяко богослужение и на всяко лично молитвено правило. На сутрин и вечер; преди ядене (затова на трапезата я наричат „Молитвата"); в най-важния момент на Литургията - преди Светото Причастие; винаги, когато християнинът иска да започне или завърши кратка домашна молитва.

За какво учи. Тя съдържа всичко съществено за християнския живот в седем кратки прошения: славословие на Бога-Отца; идване на Царството Му и изпълнение на Неговата воля; молба за насъщния хляб (телесен и духовен - Евхаристията); прошка на греховете под условие, че сами прощаваме; пазене от изкушение и избавление от лукавия. Завършекът „Защото Твое е царството…" е по-късно литургично славословие.

Бележка. „Не въведи нас в изкушение" не означава, че Бог изкушава - Бог не изкушава никого (Иак. 1:13). Молбата е да не бъдем оставяни сами в часа на изкушението. Препоръчва се молитвата да се знае наизуст и да се чете бавно, със смисъл, не „претупана" между другите занимания.