Кога и защо се чете. Това е кратка, но изключително важна молитва - за самия дар да можем да прощаваме. Прощаването не е природна способност на човека; то е дар, изпросен с усилие. Опитът на всеки християнин показва, че можем да повтаряме „Господи, прости ми, както и аз прощавам", без всъщност в сърцето си да сме простили - и тогава молитвата ни се превръща в самоосъждане.

Защо е толкова важно прощаването. Самият Господ постави прошката като условие на нашата прошка пред Бога: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ваш Отец; ако не простите на человеците, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14–15). Това е едно от най-сериозните условия в Евангелието.

Какво моли молитвата. Не „да забравя какво ми се случи" - християнското прощаване не е забрава, а отказ от отмъщение и злоба. Не и „да оправдая постъпките им". Да простя означава да освободя себе си от тежестта на гнева; да оставя присъдата на Бога, който знае всичко; и да започна да гледам на този, който ме е обидил, като на човек, заради когото също Христос е умрял.

Кога се чете. При неотминаваща обида; преди изповед (защото ще бъдете питани); преди приближаването към Светото Причастие; в навечерието на Прошкина неделя (последната неделя преди Великия пост, когато християните взаимно искат прошка); в семейни или приятелски конфликти.

Защо е важна. Грубо казано: без прошка няма спасение. Молитвата признава, че сами не можем - „загрубяло е сърцето ми", и моли Бога да ни даде това, което природата не ни е дала. Така прошката става сътрудничество - Бог дава дара, ние го приемаме.

Бележка. Прошката не означава да се поставяме отново в опасна или вредна ситуация. Можем да простим на човек, и същевременно да се пазим от него. Прошката е състояние на сърцето, не задължително възстановяване на отношения.