menu_book
За тази молитва
expand_more
Кога и защо се чете. Това е молитва за починалите - едно от най-важните духовни задължения на православния християнин. Вярата ни учи, че Бог „не е Бог на мъртви, а на живи" (Мат. 22:32) - починалите не престават да съществуват, а очакват „общото възкресение" в края на вековете. До тогава душите им преминават през състояние, в което молитвата на Църквата може да им помага.
Богословието на помена. Православната Църква от древно време вярва, че молитвата за починалите е действена. Учат го свт. Йоан Златоуст, св. Кирил Иерусалимски, и литургичната практика на самата Църква (на всяка Литургия се поменават имена на живите и на починалите). Чрез молитвата ние не „променяме Божия съд", а молим Бога за милост - и Бог, който е любов, приема молбите на любовта.
Какво съдържа. Първата молитва е за конкретни починали (по имена) - Бог да им даде „място светло, място злачно, място прохладно". Втората е за всички упокоени царе, патриарси, духовенство и ктитори. Третата е общ помен за всички правоверни християни, погребани тук и навсякъде, с особени имена.
Кога се чете. Ежедневно като част от вечерното правило (особено по съботи - традиционният ден на помена). В деня на помен - на 3-ия, 9-ия, 40-ия ден след смъртта; на годишнини; в родителските събори (5 в годината - преди Месопустна неделя, преди Петдесетница, на Димитровден и др.). На самото гробище, на празника на светията-имен на починалия.
Защо е важна. Тя е изразът на любовта, която не свършва със смъртта. „Любовта никога не отпада" (1 Кор. 13:8) - затова християнинът не престава да обича близките си, които са преминали в другия свят. И от любов се моли за тях.
Бележка. Имената се пишат в поменик (помянник) - списък, в който се записват както живите („за здраве"), така и починалите („за упокой"). Този списък се пази у дома и се отнася в храма за големи литургични помени. Имената се пишат на български или църковнославянски, чисто и без титли. За некръстени и инославни - отделна духовна практика, не общата.
Боже на духовете и на всяка плът,
Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!
Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената...)
в място светло, в място злачно, в място прохладно,
където няма никаква болка, скръб и въздишка.
Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог,
тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши.
Един Ти, Господи, си без грях:
Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.
Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш,
и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух,
сега и всякога и във вечни векове. Поклон.
Амин.
Помени, Господи,
отишлите си от този живот правоверни царе и царици,
благоверни князе и княгини,
православни светейши патриарси,
преосвещенни митрополити, архиепископи и епископи,
и ония, които са Ти послужили в свещенически, дяконски и монашенски чин,
и блаженните ктитори на тоя свят храм (на тая света обител)
и заедно със светиите ги упокой в Твоите вечни жилища. Поклон.
Амин.
Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби, нашите праотци, отци и братя,
православни християни, които са погребани тук и навсякъде,
и на Божиите раби (имената...).
Дай им, Господи, Твоето Царство и участие в Твоя безкраен блажен живот
и прости им всяко прегрешение, волно и неволно.
Слава на Отца и Сина и Светаго Духа,
сега и всякога и во веки веков. Амин.
Бо́же духо́в и вся́кия пло́ти,
смерть попра́вый, и диа́вола упраздни́вый,
и живо́т ми́ру Твоему́ дарова́вый:
Сам, Го́споди, поко́й ду́ши усо́пших раб Твои́х (имена́)
в ме́сте све́тле, в ме́сте зла́чне, в ме́сте поко́йне,
отню́дуже отбеже́ боле́знь, печа́ль и воздыха́ние.
Вся́кое согреше́ние, соде́янное и́ми
сло́вом, или́ де́лом, или́ помышле́нием,
я́ко Благи́й Человеколю́бец Бог прости́,
я́ко несть челове́к, и́же жив бу́дет и не согреши́т:
Ты бо еди́н кроме́ греха́, пра́вда Твоя́ пра́вда во ве́ки,
и сло́во Твое́ и́стина.
Я́ко Ты еси́ Воскресе́ние и Живо́т, и Поко́й
усо́пших раб Твои́х, Христе́ Бо́же наш,
и Тебе́ сла́ву возсыла́ем,
со безнача́льным Твои́м Отце́м и Пресвяты́м и Благи́м
и Животворя́щим Твои́м Ду́хом,
ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Поклон. Ами́нь.
Помяни́, Го́споди,
от жития́ сего́ отше́дшия правове́рныя цари́ и цари́цы,
благове́рныя кня́зи и княги́ни,
святе́йшия патриа́рхи,
преосвяще́нныя митрополи́ты, архиепи́скопы и епи́скопы,
во иере́йстем же и при́чте церко́внем,
и мона́шестем чи́не Тебе́ послужи́вшия,
и блаже́нныя ктитори свята́го хра́ма сего́ (свято́й оби́тели сей),
и в ве́чных Твои́х селе́ниих со святы́ми упоко́й. Поклон. Ами́нь.
Упоко́й, Го́споди, ду́ши усо́пших раб Твои́х,
пра́отец, оте́ц и бра́тий на́ших,
правосла́вных христиа́н,
зде лежа́щих и повсю́ду,
и раб Твои́х (имена́).
Да́руй им, Го́споди, Ца́рство Твое́ и прича́стие
безконе́чных Твои́х благ и Твоея́ блаже́нныя жи́зни наслажде́ние,
и прости́ им вся́кое согреше́ние, во́льное и нево́льное.
Сла́ва Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху,
ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.