Кога и защо се чете. Това е молитва за духовен растеж - за човек, който вече е тръгнал по пътя на вярата и иска да преуспява в християнския живот, да не остане на едно място. Защото в духовния живот няма стоене на едно място: този, който не върви напред, неизбежно се връща назад. Светите отци често цитират Притчите: „Праведникът седем пъти на ден пада и пак става" (24:16) - падането е човешко, но без растеж няма път.

Какво моли. Усилване на вярата („помогни на моето маловерие" - Мк. 9:24); любов към Бога над всяка земна привързаност; освобождение на ума от плътските връзки; издигане на сърцето над земното към небесното; правилен избор пред съмнения и колебания; защита от „плътското мъдруване" - мисленето на света, което противоречи на Евангелието. И в края - припомняне на Господнята заповед: „първом търсете царството Божие и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:33).

Кога се чете. В постовете; в навечерието на големи празници; в моменти на „духовна сухота", когато усещате, че сте спрели и не растете; преди важни житейски решения, които искат духовно различаване; в периоди на тежки изкушения. Може да се включи в седмичното молитвено правило (например в неделя сутрин - деня на възкресението).

Защо е важна. Без съзнателно търсене на духовен растеж лесно се изпада в номинално християнство - да си християнин по име, без да живееш християнски. Молитвата постоянно връща мисълта към главното: „Какво си направил с поверения ти талант?" (Мат. 25). Не да получим повече блага, а да станем по-близо до Бога.

Бележка. Духовният растеж не се измерва по чувствата (емоционални подеми, „топлини в сърцето"); измерва се по плодовете: повече смирение, повече прошка, повече търпение, повече любов към ближните, повече истинност. Ако молитвите ни стават по-чести, но другите ни виждат по-горди, по-нетърпеливи, по-съдещи - нещо в духовния път е сбъркано.