Кога и защо се чете. Това е молитва за намиране на добър духовен отец - опитен наставник, на когото християнинът може да се довери в духовния си живот. „Никой не може да познае пътя, по който не е минавал" - учат отците. Затова от древността Църквата пази практиката, че всеки християнин има духовен баща (старец, наставник, изповедник), под чието ръководство върви.

Произход. Молитвата е дело на преп. Симеон Нови Богослов (949–1022) - велик византийски мистик, поет на молитвата, един от тримата „Богослови" в Православната Църква (заедно с апостол и евангелист Йоан и св. Григорий Богослов). Симеон сам е намерил духовен отец в лицето на преп. Симеон Благоговейни и от опит знае колко решаваща е тази среща.

Какво моли. Не „учител" в светски смисъл, а „човек, който Те познава" - който е минал по пътя, по който и аз вървя. Молитвата сочи послушанието като средство за израстване: „подчинявайки се нему като на Теб". Не защото свещеникът е безгрешен, а защото през него Бог ни говори, ако сме готови да слушаме.

Кога се чете. При започване на сериозен църковен живот; при чувство, че редовният свещеник не е достатъчен за по-дълбоки въпроси; преди важни житейски решения, които изискват духовно ръководство; при духовна криза.

Защо е важна. Православието не насърчава „самостоятелна духовност". Без наставник християнинът лесно изпада в самочиние (своеволие) или в прелест (заблуждение, че собствените мисли са от Бога). Молитвата изпросва от Бога самата среща - защото добрият духовен отец е дар, не заслуга.

Бележка. Не всеки свещеник е духовен отец, и не всеки духовен отец е свещеник (има и опитни старци-монаси). Но в БПЦ обичайната практика е духовен отец да бъде свещеник - често свещеникът на енорията или, при сериозни въпроси, монах от близък манастир. Изборът не се прави по слух или популярност - а по молитва, с препоръка от вече църковен човек.