Кога и защо се чете. Символът на вярата е кратко догматично изповедание, което излага в дванадесет точки основните истини на православната вяра. Известен е още като „Никео-Цариградски символ", защото е приет на Първия Вселенски събор (Никея, 325 г.) и допълнен на Втория (Цариград, 381 г.) - в отговор на ранните християнски ереси (арианска, духоборческа). Текстът не е добавен или променян оттогава: Православната Църква го пази в първоначалния му вид, без западната добавка „и от Сина" (Filioque).

Кога се изповядва. Всеки християнин го изповядва при Светото Кръщение; на всяка Божествена литургия се чете заедно от целия народ преди Анафората; влиза в сутрешното правило; чете се преди Изповед и преди Светото Причастие; при колебание във вярата или при разговор с инославни.

Структура. Разделен е тематично: т. 1 - за Бог Отец; т. 2–7 - за Бог Син, Иисус Христос, Неговата Богочовешка природа, делото на спасението и Второто пришествие; т. 8 - за Светия Дух; т. 9–12 - за Църквата, Кръщението, възкресението и вечния живот.

Защо е важен. Символът е „кратко изповедание на пълната вяра" - отговор на въпроса „Какво вярват православните?". Изучаването му е първата стъпка в катехизическата подготовка. Препоръчително е всеки християнин да го знае наизуст.