Псалом Давидов. (Преди помазването.)
Господ е моя светлина и мое спасение:
от кого ще се боя?
Господ е крепост на моя живот,
от кого ще се плаша?
Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми,
за да изядат плътта ми,
те сами ще се спънат и паднат.
И полк да се опълчи против мене,
няма да се уплаши сърцето ми;
и война да се дигне против мене,
и тогава ще се надявам.
Едно само молих от Господа, само това искам:
да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си,
да гледам Господнята красота
и да посещавам Неговия (свети) храм,
защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния,
би ме скрил в тайника на Своето жилище,
би ме възкачил на скала.
Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават;
и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви,
бих пял и възпявал Господа.
Чуй, Господи, гласа ми, с който викам;
помилуй ме и послушай ме.
Сърцето ми повтаря Твоите думи: „търсете лицето Ми“;
и аз ще търся лицето ти, Господи.
Не скривай от мене лицето Си;
не отблъсквай в гняв Твоя раб.
Ти беше мой помощник;
не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!
Защото баща ми и майка ми ме оставиха,
но Господ ще ме приеме.
Научи ме, Господи, на Твоя път
и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми;
не ме предавай на произвола на моите врагове,
защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба.
Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.
Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти;
надявай се на Господа!