Кога и защо се чете. Това е псаломът на доверието - може би най-обичаният в целия Псалтир. Под образа на Пастира, който води стадото си на злачни пасбища и тихи води, той изповядва пълното упование в Божия промисъл: „Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая." Чете се при тревога и несигурност, в загуба и скръб, преди сън, и винаги когато човек иска да предаде грижата си в Божиите ръце.

Бележка за номерацията. В Синодалната Библия на БПЦ (по гръцката, септуагинтна номерация) това е Псалом 22. В западните издания, които следват еврейското броене, същият псалом носи номер 23 („The Lord is my shepherd"). Текстът е един и същ - различава се само номерът.

Защо е важен. „Долината на смъртната сянка" е сърцето на псалома: дори там страхът отстъпва, защото „Ти си с мене". Това не е обещание за живот без беди, а за присъствие сред бедите. Затова Църквата го свързва и с надеждата за вечния живот - „ще пребъдвам в дома Господен много дни".

Кому е подходящ. На всеки в страх, скръб или умора; на болни и на изпращащи близък. Кратък е - лесно се научава наизуст и се носи в сърцето като опора.