menu_book
За тази молитва
expand_more
Кога и защо се чете. Това е псаломът на доверието - може би най-обичаният в целия Псалтир. Под образа на Пастира, който води стадото си на злачни пасбища и тихи води, той изповядва пълното упование в Божия промисъл: „Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая." Чете се при тревога и несигурност, в загуба и скръб, преди сън, и винаги когато човек иска да предаде грижата си в Божиите ръце.
Бележка за номерацията. В Синодалната Библия на БПЦ (по гръцката, септуагинтна номерация) това е Псалом 22. В западните издания, които следват еврейското броене, същият псалом носи номер 23 („The Lord is my shepherd"). Текстът е един и същ - различава се само номерът.
Защо е важен. „Долината на смъртната сянка" е сърцето на псалома: дори там страхът отстъпва, защото „Ти си с мене". Това не е обещание за живот без беди, а за присъствие сред бедите. Затова Църквата го свързва и с надеждата за вечния живот - „ще пребъдвам в дома Господен много дни".
Кому е подходящ. На всеки в страх, скръб или умора; на болни и на изпращащи близък. Кратък е - лесно се научава наизуст и се носи в сърцето като опора.
Търси се и като: господ е пастир мой · псалом 22 · псалом 23 на български · псалом при тревога · псалом 22 текст
Псалом Давидов.
Господ е Пастир мой,
от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища
и ме води на тихи води,
подкрепя душата ми,
насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
Да тръгна и по долината на смъртната сянка,
няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене;
Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми,
помаза главата ми с елей;
чашата ми е препълнена.
Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават
през всички дни на живота ми,
и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.
Госпо́дь пасе́т мя, и ничто́же мя лиши́т.
На ме́сте зла́чне, та́мо всели́ мя,
на воде́ поко́йне воспита́ мя.
Ду́шу мою́ обрати́,
наста́ви мя на стези́ пра́вды, и́мене ра́ди Своего́.
А́ще бо и пойду́ посреде́ се́ни сме́ртныя,
не убою́ся зла, я́ко Ты со мно́ю еси́,
жезл Твой и па́лица Твоя́, та мя уте́шиста.
Угото́вал еси́ предо мно́ю трапе́зу сопроти́в стужа́ющым мне,
ума́стил еси́ еле́ом главу́ мою́,
и ча́ша Твоя́ упоява́ющи мя, я́ко держа́вна.
И ми́лость Твоя́ пожене́т мя вся дни живота́ моего́,
и е́же всели́ти ми ся в дом Госпо́день, в долготу́ дний.