Православни молитви

Псалом 145

За тази молитва

Кога и защо се чете. Хвалебен псалом, който започва и завършва с „Алилуия" (Хвалете Господа): „Душо моя, хвали Господа! Ще възхвалям Господа, доде съм жив." Чете се като хвала и изповед на упованието - не в силните на деня, а в Бога, Който пази вярност вовеки. В богослужението е сред хвалитните псалми и се пее на Литургията като втория изобразителен антифон.

Защо е важен. Сърцето на псалома е изборът къде да положиш надеждата си: „Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение… Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа." Следва списък на Божиите дела - Той дава хляб на гладни, освобождава затворници, отваря очите на слепи, пази пришълци, сираци и вдовици. Това е Богът, на Когото си струва да се уповаваш.

Кому е подходящ. На търсещите истинска опора; на изкушаваните да възлагат надеждата си на хора и власт; на всеки, който иска да възпита сърцето си в хвала. Кратък и радостен.

(Алилуия.)

Душо моя, хвали Господа!
Ще възхвалям Господа, доде съм жив;
ще пея Богу моему, докле съществувам.

Не се надявайте на князе,
на син човешки, от когото няма спасение.
Излиза духът му, и той се връща в земята си:
в оня ден изчезват (всички) негови помисли.

Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов
и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,
Който сътвори небето и земята,
морето и всичко, що е в тях,
Който вечно пази вярност,
върши съд над обидени,
дава хляб на гладни.

Господ отпуща затворници,
Господ отваря очите на слепи,
Господ изправя прегърбени,
Господ обича праведни.
Господ пази пришълците,
поддържа сираче и вдовица,
а пътя на нечестивците проваля.

Господ ще царува вечно;
твоят Бог, Сионе, е в род и род.
Алилуия.