Православни молитви

Псалом 129

За тази молитва

Кога и защо се чете. Псалом на надеждата, изречена от дъното: „От дън душа викам към Тебе, Господи." Един от седемте покайни псалми, той е молитва на човек, който съзнава греха си, но не се отчайва - защото „в Тебе е прошката". Чете се при покаяние, при тежка скръб или вина, и когато човек чака Бога сред мрак, „повече, отколкото стража - утрото".

Защо е важен. Псаломът държи едновременно две истини: пълното смирение („ако Ти забелязваш беззаконията - кой ще устои?") и непоколебимата надежда („надявам се на Господа, надява се душата ми"). Той е класическата молитва за починалите - чете се при панихида и в домашната молитва за покойниците, защото изповядва, че „пълно е у Господа избавлението".

Кому е подходящ. На каещите се; на чакащите Божията милост сред мрак; на молещите се за своите покойни близки. Кратък и дълбок.

Песен на възлизане.

От дън душа викам към Тебе, Господи.
Господи, чуй гласа ми.
Да бъдат ушите Ти внимателни
към гласа на молбите ми.

Господи, ако Ти забелязваш беззаконията –
кой ще устои, Господи?
Но в Тебе е прошката,
нека благоговеят пред Тебе.

Надявам се на Господа, надява се душата ми;
на Неговото слово се уповавам.
Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото,
много повече, отколкото стража – утрото.

Нека се уповава Израил на Господа,
защото у Господа е милостта,
и пълно е у Него избавлението,
и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.