Кога и защо се чете. Това е кратък покаен възглас от Псалм 41:6 (повторен и в Псалм 42:5) - едно от най-преките библейски средства срещу унинието. Цар Давид, в момент на тежка душевна тъга, говори на собствената си душа - не я оставя да се удавя, а я призовава: „Уповавай се на Бога". Православната Църква винаги е давала тези думи като ключ срещу духа на унинието.

Какво е унинието в православния смисъл. Унинието (на гръцки ἀκηδία, акедия) не е просто тъга, а една от осемте главни страсти, които светите отци (Евагрий Понтийски, Йоан Касиан, Йоан Лествичник) изброяват. То е духовно отслабване - когато човек загубва ревност за молитва, за труд, за добродетел; когато всичко изглежда безсмислено; когато душата вяло се отдава на скука, отчаяние или плътски наслади като бягство.

Кога се чете. Когато ви настигне тъга без видима причина; в часовете на „духовна сухота", когато молитвата изглежда мъртва; в продължителни житейски трудности, които сякаш нямат край; в депресивни състояния. Може да се повтаря многократно в течение на деня, като кратка „стрелна" молитва.

Защо е важна. Тя ни учи на нещо ключово: душата ни често е като дете, на което трябва да се говори. Не „защо ми е тъжно?", а „защо унивам, душо моя?" - обръщане към собствената душа в трето лице, което я измъква от затварянето в себе си. Това е духовно умение, на което се учим от Псалмите.

Бележка. При продължителни тежки състояния не носете товара сам(а) - потърсете духовен наставник в храма, а при нужда - и лекарска помощ. Молитвата винаги действа в полза на душата; Бог работи и през благодатта, и през добрата медицина - те не се изключват, а се допълват.