Кога се чете. Тази молитва се чете в момента на принос - когато християнинът дарява пари или вещи на храма, за богослужебни нужди (свещи, икони, ремонт, помен), за милостиня към нуждаещите се, или за всяко богоугодно дело. Може да се изрече тихо в храма пред кутията за дарения, у дома преди да изпратите помощта, или когато подавате милостиня лично.

Защо е важна. Православната традиция учи, че семейството е малка църква. Когато давате за благотворителност или за храма с чисто сърце, тези дарове носят благословение и духовна полза за всички у дома. Самият принос не е „плащане" към Бога - всичко, което имаме, вече е от Неговата ръка; затова молитвата започва с признаването „приемаме този дар от Твоята ръка и го връщаме". Това е обратното движение на любовта - получили сме, и сега даваме.

Какво учи Евангелието. Господ хвали не размера на дара, а сърцето: бедната вдовица, която пуска „две лепти", прави повече от богатите, защото дава „от своята оскъдица всичко, що имаше" (Лк. 21:1-4). Апостол Павел добавя: „Всеки да дава според сърдечното си разположение - не със скръб или принуда, защото Бог обича онзи, който драговолно дава" (2 Кор. 9:7).

Двете молитви. Първата е кратка - изговаря се при самия принос, в момента на даряването. Втората е на св. праведен Йоан Кронщадтски (1829-1908) - руски пастир, прославен с благотворителната си дейност; тя се чете по-широко, като поучение за душевното разположение, с което християнинът трябва да дава. Не е задължително да се прочитат и двете - изберете според момента.

Практически бележки. Не правете дарението показно (Мт. 6:1-4) - дайте го тихо, без да привличате внимание. Ако даряването е по-голямо или редовно, говорете предварително със свещеника или с енорийския съвет, за да може приносът да послужи там, където най-много трябва. Не очаквайте „възвръщаемост" - Бог не е длъжен; ако получите благословение в семейството, благодарете със следваща молитва.