Кога и защо се чете. Това е най-кратката молитва преди започване на каквото и да било - ново дело, пътуване, разговор, решение, среща, отиване на работа или задача. С едно изречение християнинът поставя начинанието си под Божието благословение, признавайки, че без помощта на Бога „не можем нищо да правим" (Йоан 15:5).

Произход. Това е стара монашеска практика. В манастирите никой не започва никакво послушание, без преди това да поиска благословение („Господи, благослови!" → „Бог да благослови" от ръководителя). Древната Църква пренесе тази практика и в обикновения християнски живот.

Как се чете. Изговаря се мислено или тихо, придружено с кръстен знак, в самия миг преди започването на делото. Не е нужно да се чака „време за молитва" - самият момент на пристъпване към работа е и време за тази молитва.

Защо е важна. Тя е пробив в навика на светското мислене, че делата ни са „наши". С един кратък възглас християнинът се припомня кой всъщност му дава сила, време, ум и здраве - и поставя плода на делото в ръцете на Бога.