Кога и защо се чете. Това е молитва към личния ангел-пазител, поверен на всеки християнин при Светото Кръщение. Учението за ангелите-пазители се основава на Матей 18:10 („не презирайте ни едного от тия малките; защото казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец"), Деян. 12:15, Псалм 90:11. Светите отци (св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики) учат, че ангелът-пазител е духовен спътник през целия живот - пази от зло, насочва към добро, скърби при грях и се радва при покаяние.

Кога се чете. В сутрешното и вечерното правило; при пътуване; при опасност или страх; в нощни тревоги; при нужда от закрила за себе си или за близък.

Какво моли. Просветление за деня; пазене от всяко зло; насочване към благи дела; упътване по пътя на спасението; неотлъчно духовно покровителство. Не е молитва за физическо благополучие, а за духовна закрила.

Бележка. Ангелът-пазител не замества Светия Дух - той е служебен дух (Евр. 1:14), сътворен ангел, не Бог. Към него не се покланяме, а го молим за молитвено застъпничество, както към светиите.