Кога и защо се чете. Иисусовата молитва е кратко призоваване на Господнето име, придружено от молба за помилване. Корените ѝ са в Светото Писание - в покайния вик на митаря („Боже, бъди милостив към мене грешния" - Лк. 18:13) и във виковете на слепците край Иерихон („Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!" - Мк. 10:47, Мат. 9:27). От тези възгласи Източната Църква в IV–V в. оформя това, което днес наричаме Иисусова молитва.

Произход и традиция. Тя е сърцето на исихастката (от гр. ησυχία - покой) традиция - пътя на безмълвието и непрестанната молитва. Целта ѝ е простото държане на ума в Божието присъствие - възможно най-краткият разговор с Господа, който може да се води винаги и навсякъде. Учители на тази традиция са преп. Антоний Велики, авва Макарий, св. Симеон Нови Богослов, св. Григорий Палама, св. Игнатий Брянчанинов, св. Теофан Затворник, а в българската традиция - преп. Паисий Хилендарски и атонските отци.

За кого е. За всеки християнин - за начинаещ и за опитен, за мирянин и за монах, у дома, на път, в храма, по време на работа. Това е молитва без външни условия: не изисква книги, не изисква време от часа, не изисква подходящо настроение.

Как се чете. Многократно, тихо, с внимание - често на броеница. Можете да започнете с десетина-двайсет повторения и постепенно да увеличавате. Има пълна форма („Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния"), кратки варианти („Господи Иисусе Христе, помилуй ме") и най-краткият - само името на Господа.

Защо е мощна. Защото съдържа цялото Евангелие в едно изречение: изповед, че Иисус е Господ и Син Божий, и молба за милост. Хилядите изцелени през вековете свидетелстват какво означава да призоваваш Неговото име с вяра.

Бележка. Когато тази молитва се приеме като център на молитвения живот - особено с продължителни упражнения и броеница - е добре да се прави под ръководството на духовен отец. Самият Бог дарува плодовете на молитвата в свое време; нашата работа е смирено да я повтаряме.