Православни молитви

За смирение

За тази молитва

Кога и защо се чете. Това е молитва за дара на смирението - една от най-важните и най-трудни добродетели в християнския живот. Гордостта е „майката на всички страсти" (св. Йоан Лествичник) - паднал ангел не от блуд или обида, а от гордост; от гордостта произлиза цялата верига на човешкото зло. Затова християнинът от началото до края на живота си моли за смирение.

Защо смирението е толкова трудно. Защото то противоречи на най-дълбокия инстинкт на падналата ни природа - желанието да се поставим над другите. „Превъзнасям се над моите близки, от които очаквам да ми оказват зачитане… с мисъл, думи и дела не търся Твоята слава, а своята прослава пред хората" - молитвата изповядва същината на проблема честно.

Образ на смирението. Самият Господ Иисус Христос: „Бидейки в образ Божий… Той понизи Себе си, като прие образ на раб" (Фил. 2:6–7). Той уми нозете на Своите ученици (Йоан 13). Той каза: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:29). Не от книги се учим на смирение, а от Самия Христос.

Кога се чете. При забелязано в себе си надмощие; след спор, в който сме искали да „победим"; при чувство, че сме по-умни/по-добри/по-духовни от другите; при изпитан гняв или обида; преди изповед (за да помоли смирение в самата изповед, не списък оправдания); в постовете.

Защо е важна. Без смирение всичко друго в духовния живот е празно. „Ако правя дела на любовта, говоря езици ангелски, имам пророчески дар - а нямам любов (която е смирение в действие), нищо не съм" (1 Кор. 13:1–3). Молитвата завършва с възгласа на митаря: „Боже, бъди милостив към мене грешника" (Лк. 18:13) - точно това смирение, което Господ похвали и оправда.

Бележка. Опасност в духовния път: фалшиво смирение („не съм нищо, не мога нищо") често е скрита гордост. Истинското смирение не говори за себе си - нито високо, нито ниско; то просто вижда всеки човек като образ Божий, а себе си - като тишина пред Бога.

Ти виждаш, Господи, слабостите на моето сърце.
Ти знаеш колко често се поддавам на дяволски внушения и се изпълвам с гордост и надмeнност.
За себе си мисля повече, отколкото е необходимо,
превъзнасям се над моите близки, от които очаквам да ми оказват зачитане не според достойнството,
което имам като Твое създание и Твое достояние,
а според неугасимата жажда на моето самолюбие.
С мисъл, думи и дела не търся Твоята слава, а своята прослава пред хората.

Затова, Господи на смирението, душата ми е пуста и сърцето ми не намира утеха.
Гордостта и себелюбието ме прояжда, не ми дава покой, унизява ме пред самия мене,
разстройва отношенията ми с близките, води ме към крамоли, раздори, недружелюбие
и ме прави негоден за общия живот.

Как бих могъл да застана пред Тебе или да извърша нещо достойно за Твоето величие,
обременен от мисъл и чувство, на които Ти се противиш?

Велики Господи, Ти ни даде пример на смирение и ни поучи да бъдем смирени по сърце.
Бидейки в образ Божий, Ти понизи Себе си,
като прие образ на раб и се уподоби на нас, човеците, за да ни спасиш.
Ти уми нозете на учениците Си, на всички послужи и живота си даде за спасението за човека.
В смирение изтърпя страданията и прие разпятие.
Ти ни даде пример и поука на смирение, като каза:
"Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще немерите покой за душите си."

Поради всичко това не съм достоен да Те призовавам, Господи, нито Твоето всесвето име да нося,
нито да издигам очи към Тебе или да поменувам Твоя свят закон.
Моята гордост и поривите на моето себелюбие духом ме отдалечава от Тебе.

Но, Владико Човеколюбче, смили се над окаяната ми душа
и ме освободи от мерзостта, от огъня на надменността, от червея и ръждата на самолюбието,
за да намери душата ми покой в съгласие на моя дух с всесъвършения и Божествен Твой Дух.

Дай ми сили да удържа победа над противния дух, който ме бори и напада,
за да се възгордявам, и тъй да падна в еднакво осъждане с дявола.

Поведи ме към смирение, любовта ще оправдае вярата ми, вярата ще ме спаси.
В Твоето вечно Царство ме направи участник чрез смирението.

Въздигни ме от немощта на моето сегашно духовно състояние,
та всичко, каквото имам или бих придобил -
дарование, чест, знание, име, положение или друго нещо земно -
да има цена пред Тебе, оценителя на истинското благо,
и да служи за изграждането на Твоето царство в душите на човеците.

Като ми дадеш тая велика милост, пази ме, благий Наставниче на смирението,
от страшното и гибелно внушение за превъзходство и духовно предимство,
но дай ми сърдечното съкрушение на митаря.

Боже, бъди милостив към мене грешника.
Амин.