Кога и защо се чете. Това е тиха пастирска молитва за починал близък, който е сложил край на живота си. Самоубийството е една от най-тежките рани на смъртта - но любовта на близките не свършва, и Православната Църква благославя тази молитва: лично, у дома, тихо, със смирение.

Какво учи Църквата. Българската православна църква не извършва пълно опело и публично поменание за тези, които сами са приключили живота си - защото такава смърт настъпва без последно покаяние. Това правило, обаче, не означава, че Църквата е изоставила душата на починалия. Бог е по-голям от всяко правило, а Неговата милост - по-дълбока от всяко наше разбиране. „При Бога всичко е възможно" (Мат. 19:26); Той „не иска смъртта на грешника, а да се обърне и да бъде жив" (Иез. 33:11).

Произход. Молитвата се свързва с името на преп. Лъв Оптински (1768–1841) - велик руски старец, основоположник на оптинското старчество. По преданието я дава на майка, чийто син е сложил край на живота си; тя я носи като тиха молитва пред Бога - кратка, почти беззвучна, но с цялата тежест на майчината любов.

Какво моли. Молитвата не претендира да отмени Божия съд - тя смирено моли Господ Сам да потърси душата на близкия. „Ако е възможно - помилвай я" е израз на най-дълбоко смирение пред неизследимата воля Божия. Молещият не съди и не оправдава; той предава близкия в ръцете на Този, Който единствен познава всяко сърце.

Кога се чете. Лично, у дома, тихо. В дните, когато скръбта тегне; в навечерието на годишнини; на гробището. Заедно с молитвата добавяйте и Иисусова молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй раба Твой/рабиня Твоя [името]".

Защо е важна. Любовта не свършва - тя е реална връзка, която продължава да се ражда в сърцето пред Бога. Никой човек не е извън обсега на Божията милост; нашата молитва е израз на доверието ни в тази милост.

Бележка. При въпроси, свързани с конкретен случай, потърсете разговор със свещеник в енорията.