Кога и защо се чете. Това е лична молитва за починалите родители, братя, сестри и близки сродници. Православната Църква поставя дълга на децата към починалите родители на едно от най-важните места - заповедта „почитай баща си и майка си" (Изх. 20:12) не отменя със смъртта на родителите; тя продължава като молитвен дълг.

Защо специално за родители и близки. Защото нашата близост с тях не е случайна - това са хората, чрез които Бог ни е дал живот и възпитание. Дори ако отношенията ни с тях не са били лесни, дори ако са им предшествали обиди, обиди или несъгласия - със смъртта всичко се прелива в нова светлина: пред Бога стоим ние, длъжниците, не те. Молитвата за тях е и опрощение на собственото ни сърце.

Кога се чете. Всеки ден като част от молитвеното правило - особено в съботите (ден на помена в седмичния богослужебен кръг). На 3-я, 9-я, 40-я ден след смъртта на близкия. На годишнините - годината на смъртта; рождения ден; именния ден; годишнините на сватбата (за починал съпруг). На задушниците (родителските събори).

Защо е важна. Молитвата за родителите и близките е дълг, който не свършва. Светите отци казват: „Колкото повече забравяме починалите, толкова повече умират в нашата душа". Молитвата ги пази живи в нашата памет - и помага на тяхната душа в очакване на общото възкресение.

Бележка. Към личната молитва добавяйте и всички познати починали - учители, кръстници, кумове, духовни наставници. Не само кръвни роднини. Пишете и за починали приятели, дори ако не сте били в близък контакт - те имат нужда от молитва както и кръвните. Името се произнася с „раба Божия" / „рабиня Божия" пред собственото име.