Кога и защо се чете. Това е едно от най-смелите упражнения на православната молитва - молитва за тези, които ни мразят, обиждат, оскърбяват, хулят и клеветят. Идва направо от Господнята заповед в Проповедта на планината: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят" (Мат. 5:44).

Защо точно за враговете. Защото това отделя християнина от обикновения човек: „Ако обичате ония, които ви обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?" (Мат. 5:46). Любовта към приятели е природна; любовта към врагове е благодатна - тя надминава природните възможности на човека и затова е дар на Бога, изпросен с молитва.

Какво моли молитвата. Образът е самият Господ Иисус Христос на кръста: „Отче, прости им, понеже не знаят, какво правят" (Лк. 23:34). Молитвата иска две неща: милост за враговете („не се случи нещо зло с тях, заради мене") и собствено самосъзнание на молещия - „не съм без вина", т.е. вместо да се вглеждам в чуждото зло, да видя собствените си грехове.

Кога се чете. Когато ви засягат обиди, клевети, лоши думи; при възникнало напрежение с близки или колеги; срещу хора, които активно се противопоставят на вас или на вашата вяра. Особено мощно е да се чете за конкретен човек по име - това разрушава вътрешната стена на враждата.

Защо е важна. Първият плод на тази молитва не е промяна в другия, а промяна в самия молещ. Когато се молим за този, когото ненавиждаме, постепенно злобата изчезва от собственото ни сърце. Молитвата за враговете е лечение преди всичко за нас самите - освобождава ни от веригата на обидата.

Бележка. Молитвата не означава, че трябва да се излагаме на повторни вреди или на опасност. Може да се молим за насилника и същевременно да се пазим от него; да обичаме клеветника и същевременно да защитим истината. Любов и предпазливост не се изключват.