Кога и защо се чете. Молитва на воина по време на война - когато служението му не е учение, а действителна битка, в която на карта стои собственият му живот, животът на съпратниците, и съдбата на отечеството. Тонът е настойчив: пряко прошение за победа, защита от страх и избавление от ръката на врага.

Богословието на войната. Православната Църква никога не е учила, че войната е „добро" - тя е тъжна реалност на падналия свят. Но войната за защита на невинните и на родината от агресор е законна и понякога необходима, както болестта налага горчиво лекарство. Светите воини са вършили чудеса в битки, защото са защитавали тези, които не могат сами да се защитят.

Какво моли. Сила за вярата в успеха; доблест и прогонване на боязънта; защита от плен; победа над неправдата на агресора. „Бог на силите" - Който повече от всеки оръжеен арсенал - е призоваван като най-дълбоко прибежище. Псалм 34:1–2 е пряко цитиран („Стани, Господи могъщ, обърни в бягство…").

Кога се чете. Преди битка; преди опасна задача; в покой между битките; нощем, когато страхът наближава; при тежки загуби сред съпратниците. С особена сила - когато воинът знае, че може да не види утрешния ден.

Защо е важна. Войната е и духовна борба, в която страх, ярост, отчаяние, омраза могат да се настанят в сърцето. Молитвата задържа воина в своята човечност и във вярата, дори когато всичко около него е направено да го разруши.

Бележка. Молитвата за победа не е молитва за избиване на враговете. Дори и във война християнинът се моли враговете да паднат в собствените си примки, не да бъдат избити; запазва се възможността за пощада и помирение. След битката - благодарствена молитва, и често молитва за душите на погиналите, дори вражески, защото и те са образ Божий.